сатана
[sataˈna]
сатана значение:
Какво е сатана? В авраамическите религии: върховният дух на злото, дяволът, противникът на Бога.
1. (религия) В авраамическите религии: върховният дух на злото, дяволът, противникът на Бога.
2. (преносно) Много лош, зъл или хитър човек.
- Ударение
- сатана̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-та-на
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сатани (рядко, в преносен смисъл)
Примери за използване на сатана
(религия)
- В християнската теология Сатана е паднал ангел, който изкушава хората.
- Иди си, сатана!
(преносно)
- Този човек е истински сатана, пази се от него.
Как се пише сатана
Грешни изписвания: сатанат, сотана, сътана, сатъна
Когато се използва като собствено име (персонификация на злото), се пише с главна буква (Сатана). Като нарицателно за зъл човек – с малка.
Етимология
Произход:Иврит
Оригинална дума:śāṭān
През гръцки (Satanás) и старобългарски. Оригиналното значение на иврит е „противник“, „обвинител“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- слуга на сатаната
Фразеологизми:
- бягам като дявол от тамян
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
