изобличител
[izobliʧ'itɛl]
изобличител значение:
Какво е изобличител? Лице, което разкрива истината за престъпление, лъжа или неморална постъпка; човек, който показва вината на някого.
1. (право/общество) Лице, което разкрива истината за престъпление, лъжа или неморална постъпка; човек, който показва вината на някого.
- Ударение
- изобличѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-об-ли-чи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изобличители
Примери за използване на изобличител
(право/общество)
- Той стана основният изобличител на корупционната схема.
- В съда се яви като смел изобличител на неправдите.
Синоними на изобличител
Антоними на изобличител
Как се пише изобличител
Грешни изписвания: изоблечител, изобличитител, йзобличител, изубличител, изоблйчител, изобличйтел
Пише се с и (изобличител), тъй като произлиза от 'лик' (лице), а не от 'облекло'. Завършва на наставката -тел.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:облик
От глагола 'изоблича' (да разкрия истинския облик, да сваля маската) + деятелна наставка -тел. Коренът 'лик'/'облик' е старобългарски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- страстен изобличител
- изобличител на пороците
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
