разобличител
[rɐzobliˈt͡ʃitɛl]
разобличител значение:
Какво е разобличител? Човек, който разкрива скрити отрицателни прояви, престъпления, лъжи или тайни замисли.
1. (пряко) Човек, който разкрива скрити отрицателни прояви, престъпления, лъжи или тайни замисли.
- Ударение
- разобличѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ра-зо-бли-чи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разобличители
Примери за използване на разобличител
(пряко)
- Журналистът си спечели славата на безпощаден разобличител на корупцията.
- В романа главният герой е разобличител на лицемерието в обществото.
Синоними на разобличител
Антоними на разобличител
Как се пише разобличител
Грешни изписвания: разобличетел, ръзобличител, разубличител, разоблйчител, разобличйтел
Пише се с 'и' в суфикса на глаголната основа (от разоблича) пред наставката -тел.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обличити
От глагола 'разоблича' (да разкрия истинския лик, да махна маската) + наставка '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смел разобличител
- разобличител на корупция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
