Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изпитателно

[ispitˈatɛlno]

изпитателно значение:

Какво е изпитателно? По начин, който изразява проверка, проучване или търсене на скрит смисъл; с поглед или държание, целящи да разберат истината или намеренията на някого.

1. (общо) По начин, който изразява проверка, проучване или търсене на скрит смисъл; с поглед или държание, целящи да разберат истината или намеренията на някого.
Ударение
изпита̀телно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
из-пи-та-тел-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изпитателно

(общо)
  • Тя го погледна изпитателно, опитвайки се да разбере дали лъже.
  • Учителят се вгледа изпитателно в ученика преди да зададе следващия въпрос.

Антоними на изпитателно

Как се пише изпитателно

Грешни изписвания: изпитатело, испитателно, йзпитателно, изпйтателно, изпитътелно, изпитателну

Думата се пише с з (из-), тъй като представката е из- пред беззвучна съгласна, но се запазва морфологичния строеж. Завършва на като наречие за начин.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изпитам
Произлиза от прилагателното 'изпитателен', което е образувано от глагола 'изпитам' (да проверя, да подложа на изпит) + суфикс '-телен'. Наречието се образува чрез наставката '-о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поглеждам изпитателно
  • гледам изпитателно
  • взирам се изпитателно

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.