изполичар
[izpoliˈt͡ʃar]
изполичар значение:
Какво е изполичар? Селянин без собствена земя, който обработва чужда земя с уговорката да дава на собственика половината от получената реколта.
1. (история/земеделие) Селянин без собствена земя, който обработва чужда земя с уговорката да дава на собственика половината от получената реколта.
- Ударение
- изполича̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-по-ли-чар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изполичари
Примери за използване на изполичар
(история/земеделие)
- Дядо му е бил бедн изполичар и цял живот е работил на чорбаджийските ниви.
- Системата на изполичарите е била широко разпространена преди поземлената реформа.
Синоними на изполичар
Антоними на изполичар
Как се пише изполичар
Грешни изписвания: изпуличар, йзполичар, изполйчар, изполичър
Пише се с о (пол, половина) и с и в наставката.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изпола
Образувана от наречието 'изпола' (наполовина) + наставката за деец '-ичар'. Коренът е 'пол-' (половина). Думата отразява практиката на делба на реколтата.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
