изпъчване
[ispət͡ʃvɐnɛ]
изпъчване значение:
Какво е изпъчване? Действието по глагола изпъчвам; издаване на гърдите или тялото напред, заемане на изправена, напрегната стойка.
1. (пряко) Действието по глагола изпъчвам; издаване на гърдите или тялото напред, заемане на изправена, напрегната стойка.
2. (преносно) Демонстриране на гордост, високомерие или самоувереност чрез езика на тялото.
- Ударение
- изпъ̀чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-пъч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изпъчвания
Примери за използване на изпъчване
(пряко)
- При командата 'мирно' се наблюдаваше рязко изпъчване на войниците.
- Изпъчването на гърдите е знак за доминантност при някои животински видове.
(преносно)
- Това постоянно изпъчване пред колегите дразнеше всички.
- В поведението му имаше комично изпъчване на важност.
Антоними на изпъчване
Как се пише изпъчване
Грешни изписвания: испъчване, изпачване, йзпъчване, изпъчвъне
Представката е из-, въпреки че пред беззвучната съгласна 'п' се обеззвучава при изговор.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пъча
Произлиза от глагола 'изпъчвам' (из- + пъча). Коренът 'пъча' е свързан с праславянската форма *pǫčiti, означаваща 'надувам', 'издувам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гордо изпъчване
- театрално изпъчване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
