изскърцване
[isˈskɤrt͡svɐnɛ]
изскърцване значение:
Какво е изскърцване? Издаване на еднократен, остър и неприятен звук от триене на повърхности.
1. (пряко) Издаване на еднократен, остър и неприятен звук от триене на повърхности.
2. (преносно) Издаване на звук със зъби от яд или напрежение.
- Ударение
- изскъ̀рцване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-скърц-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изскърцвания
Примери за използване на изскърцване
(пряко)
- Чу се силно изскърцване на спирачки, последвано от удар.
- Вратата се отвори с провлачено изскърцване.
(преносно)
- Той сдържа гнева си с едва доловимо изскърцване със зъби.
Синоними на изскърцване
Как се пише изскърцване
Грешни изписвания: изкърцване, искърцване, йзскърцване, изскарцване, изскърцвъне
Думата съдържа струпване на съгласни 'зс' (представка из- и корен скърц-). И двете букви се изписват.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:скърцам
Образувано от глагола 'изскърцам', който е звукоподражателен (ономатопея) по произход, имитиращ остър звук от триене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изскърцване на гуми
- изскърцване на врата
- зловещо изскърцване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
