изтънчване
[isˈtɤnt͡ʃvanɛ]
изтънчване значение:
Какво е изтънчване? Действието по правене на нещо по-тънко, намаляване на дебелината или напречното сечение на обект.
1. (пряко) Действието по правене на нещо по-тънко, намаляване на дебелината или напречното сечение на обект.
2. (преносно) Процес на придобиване на по-изискан, по-рафиниран характер; усъвършенстване на вкусове, маниери или умения.
- Ударение
- изтъ̀нчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-тънч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изтънчвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на изтънчване
(пряко)
- Изтънчването на металния лист се постига чрез валцоване.
(преносно)
- С годините се забелязваше изтънчване на музикалния ѝ вкус.
Синоними на изтънчване
Антоними на изтънчване
Как се пише изтънчване
Грешни изписвания: истъмчване, изтънчоване, йзтънчване, изтанчване, изтънчвъне
Представката е из- (въпреки обеззвучаването пред 'т'), а коренната гласна е 'ъ' (от тънък).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тьнъкъ
Произлиза от прилагателното 'тънък' (старобълг. 'тьнъкъ') чрез глагола 'изтънчвам'. Представката 'из-' указва постигане на резултат.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изтънчване на вкуса
- изтънчване на нравите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
