изфабрикуване
[isfɐbriˈkuvɐnɛ]
изфабрикуване значение:
Какво е изфабрикуване? Съзнателно измисляне или съставяне на нещо невярно (лъжа, клевета, фалшиво доказателство) с цел измама.
1. (преносно) Съзнателно измисляне или съставяне на нещо невярно (лъжа, клевета, фалшиво доказателство) с цел измама.
2. (пряко) Произвеждане, изработване на нещо (остаряло или с ироничен оттенък за ниско качество).
- Ударение
- изфабрику̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-фаб-ри-ку-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изфабрикувания
- Вид
- свършен
Примери за използване на изфабрикуване
(преносно)
- Изфабрикуването на доказателства е тежко престъпление срещу правосъдието.
- Вестникът беше обвинен в изфабрикуване на сензацията.
(пряко)
- Бързото изфабрикуване на детайлите доведе до лошо качество.
Синоними на изфабрикуване
Антоними на изфабрикуване
Как се пише изфабрикуване
Грешни изписвания: исфабрикуване, извабрикуване, йзфабрикуване, изфъбрикуване, изфабрйкуване, изфабриковане, изфабрикувъне
Представката е из-, въпреки че пред беззвучната съгласна 'ф' се обеззвучава при изговор. Коренът се пише с ф (фабрика).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:fabrica
Чрез глагола 'фабрикувам' (от немски 'fabrikieren' или френски 'fabriquer'), произлизащ от латински 'fabrica' (работилница). Представката 'из-' придава значение за завършеност или създаване от нищо.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изфабрикуване на обвинение
- изфабрикуване на лъжа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
