установяване
[ostɐnoˈvʲavɐnɛ]
установяване значение:
Какво е установяване? Процесът на откриване, изясняване или потвърждаване на факти, истини или обстоятелства.
1. (общо) Процесът на откриване, изясняване или потвърждаване на факти, истини или обстоятелства.
2. (политика / право) Въвеждане, налагане или утвърждаване на ред, власт, правила или отношения.
3. (битовизъм) Трайно настаняване на определено място за живеене.
- Ударение
- установя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ус-та-но-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- установявания
Примери за използване на установяване
(общо)
- Полицията работи по установяване на самоличността на извършителя.
- Установяването на диагнозата изисква множество изследвания.
(политика / право)
- Установяването на дипломатически отношения бе важна стъпка за двете страни.
- След преврата последва установяване на военен режим.
(битовизъм)
- След дълги пътувания той планира установяване в родното си село.
Синоними на установяване
Антоними на установяване
Как се пише установяване
Грешни изписвания: устанувяване, остановяване, устъновяване, установявъне
Думата започва с 'у' (представка) и съдържа корена 'стан'. Пише се с 'я' в наставката (-яване) след мека съгласна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:установя
Отглаголно съществително от 'установявам', което идва от корен 'стан' (стоя, ставам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- установяване на факти
- установяване на контрол
- установяване на контакт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
