констатиране
[konstɐˈtirɐnɛ]
констатиране значение:
Какво е констатиране? Действието по установяване на някакъв факт или истина чрез наблюдение или проверка.
1. (официално-делови) Действието по установяване на някакъв факт или истина чрез наблюдение или проверка.
- Ударение
- констатѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-ста-ти-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- констатирания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на констатиране
(официално-делови)
- Констатирането на смъртта беше извършено от лекаря.
- След констатиране на нарушенията, обектът беше затворен.
Синоними на констатиране
Антоними на констатиране
Как се пише констатиране
Грешни изписвания: кунстатиране, консстатиране, констътиране, констатйране, констатиръне
Пише се с о в първата сричка (от латинското con).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:constare
От глагола 'констатирам', който идва през френски (constater) от латинското 'constare' (стоя твърдо, установен съм, сигурен съм).
Употреба
Чести словосъчетания:
- протокол за констатиране
- акт за констатиране
- моментално констатиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
