иконоборец
[ikonoˈbɔrɛt͡s]
иконоборец значение:
Какво е иконоборец? Последовател на иконоборството – религиозно-политическо движение във Византия (VIII-IX в.) и средновековна България, отричащо почитането на иконите като идолопоклонничество.
1. (история/религия) Последовател на иконоборството – религиозно-политическо движение във Византия (VIII-IX в.) и средновековна България, отричащо почитането на иконите като идолопоклонничество.
2. (преносно) Човек, който се противопоставя на установени традиции, авторитети или догми; бунтар срещу общоприетите норми.
- Ударение
- иконобо̀рец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-ко-но-бо-рец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- иконоборци
Примери за използване на иконоборец
(история/религия)
- Император Лъв III е един от първите иконоборци.
- Иконоборците унищожавали изображенията на светци в църквите.
(преносно)
- В изкуството той беше истински иконоборец, отхвърлящ класическите форми.
- Като политически иконоборец, той атакуваше статуквото.
Антоними на иконоборец
Как се пише иконоборец
Грешни изписвания: йконоборец, икуноборец, иконуборец, иконобурец
Сложна дума с две основи, свързани със съединителна гласна о: икон-о-борец.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:εἰκονοκλάστης
Калка (буквален превод) на гръцката дума 'eikonoklastēs' или образувано в българския от 'икона' + 'борец' (който се бори против).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
