Dumite-BG – онлайн речник за българския език

иконопочитател

[ikono pot͡ʃiˈtatɛl]

иконопочитател значение:

Какво е иконопочитател? Човек, който почита иконите и защитава култа към тях; привърженик на иконопочитанието (особено по време на иконоборството).

1. (религия/история) Човек, който почита иконите и защитава култа към тях; привърженик на иконопочитанието (особено по време на иконоборството).
Ударение
иконопочита̀тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-ко-но-по-чи-та-тел
Род
мъжки
Мн. число
иконопочитатели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на иконопочитател

(религия/история)
  • Иконопочитателите в Византия са били преследвани по време на управлението на Лъв III.
  • Като ревностен иконопочитател, той дари средства за реставрация на храма.

Синоними на иконопочитател

Антоними на иконопочитател

Как се пише иконопочитател

Грешни изписвания: иконо-почитател, иконопучитател, йконопочитател, икунопочитател, иконупочитател, иконопочйтател, иконопочитътел
Сложна дума, която се пише слято. Свързващата гласна е о.

Етимология

Произход:Гръцки (калка)
Оригинална дума:εἰκών + почитам
Сложна дума, съставена от 'икона' (от гръцки 'eikon' - образ) и българското 'почитател' (от 'почитам'). Терминът е възникнал в контекста на богословските спорове през Византийската епоха.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ревностен иконопочитател

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.