индивидуалистче
[in.di.vi.du.aˈlist.t͡ʃɛ]
индивидуалистче значение:
Какво е индивидуалистче? Умалителна форма на 'индивидуалист'; дете или млад човек, който проявява склонност да действа самостоятелно и независимо от групата.
1. (пряко) Умалителна форма на 'индивидуалист'; дете или млад човек, който проявява склонност да действа самостоятелно и независимо от групата.
2. (преносно) Иронично или пренебрежително название за човек, чийто индивидуализъм се възприема като детински, неуместен или претенциозен.
- Ударение
- индивидуалѝстче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-ди-ви-ду-а-лист-че
- Род
- среден
- Мн. число
- индивидуалистчета
Примери за използване на индивидуалистче
(пряко)
- Това малко индивидуалсичте не иска да играе с другите деца, а си строи кулата само.
(преносно)
- Остави го това индивидуалсичте да се оправя само, щом не иска помощ.
Синоними на индивидуалистче
Антоними на индивидуалистче
Как се пише индивидуалистче
Грешни изписвания: индивидуалисче, индивидуализтче, йндивидуалистче, индйвидуалистче, индивйдуалистче, индивидоалистче, индивидуълистче, индивидуалйстче
Думата се пише с т пред наставката -че, тъй като коренът завършва на -ист (индивидуалист). Звукът т се запазва при словообразуването.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:individualis
Произлиза от съществителното 'индивидуалист' (чрез лат. individualis – неделим, личен) и българската умалителна наставка за среден род '-че'. Думата 'индивидуалист' навлиза в българския език чрез френски или руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- малко индивидуалистче
- упорито индивидуалистче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
