индивидуация
[individuaˈt͡sijɐ]
индивидуация значение:
Какво е индивидуация? В аналитичната психология на К. Г. Юнг: процес на психологическо съзряване и интеграция на противоположностите, водещ до формирането на уникална и цялостна личност (Селф).
1. (психология) В аналитичната психология на К. Г. Юнг: процес на психологическо съзряване и интеграция на противоположностите, водещ до формирането на уникална и цялостна личност (Селф).
2. (философия) Принципът, чрез който общата същност се конкретизира в отделен, единичен индивид (principium individuationis).
- Ударение
- индивидуа̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-ди-ви-ду-а-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- индивидуации
Примери за използване на индивидуация
(психология)
- Процесът на индивидуация често започва през втората половина на живота.
- Чрез индивидуацията човек осъзнава своята уникалност и се отделя от колективната психика.
(философия)
- Шопенхауер разглежда времето и пространството като принципи на индивидуация.
Синоними на индивидуация
Антоними на индивидуация
Как се пише индивидуация
Грешни изписвания: индивидоация, индивидолация, йндивидуация, индйвидуация, индивйдуация, индивидуъция, индивидуацйя
След 'д' се пише 'и', следва 'в', после 'и', 'д', 'у', 'а'. Да не се бърка с 'индивидуализация' (въпреки близкото значение, са различни термини).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:individuatio
От средновековен латински individuatio, производен на individuus (неделим).
Употреба
Чести словосъчетания:
- процес на индивидуация
- принцип на индивидуация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
