инквизирам
[inkviˈziram]
инквизирам значение:
Какво е инквизирам? Подлагам някого на жестоки физически мъчения при разпит (характерно за средновековната инквизиция).
1. (история) Подлагам някого на жестоки физически мъчения при разпит (характерно за средновековната инквизиция).
2. (преносно) Тормозя някого с постоянни въпроси, изисквания или морален натиск.
- Ударение
- инквизѝрам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ин-кви-зи-рам
- Род
- няма
- Вид
- несвършен и свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
Форми на думата инквизирам 40
- инквизира
- инквизират
- инквизираш
- инквизираме
- инквизирате
- инквизираше
- инквизирай
- инквизирайки
- инквизирайте
- инквизирал
- инквизирала
- инквизирали
- инквизирало
- инквизиралия
- инквизиралата
- инквизиралите
- инквизиралият
- инквизиралото
- инквизиран
- инквизирана
- инквизирани
- инквизирано
- инквизирания
- инквизираната
- инквизираните
- инквизираният
- инквизираното
- инквизирах
- инквизираха
- инквизирахме
- инквизирахте
- инквизиращ
- инквизираща
- инквизиращи
- инквизиращо
- инквизиращия
- инквизиращата
- инквизиращите
- инквизиращият
- инквизиращото
Примери за използване на инквизирам
(история)
- Заловените еретици бяха инквизирани в подземията на крепостта.
(преносно)
- Цял ден ме инквизират с въпроси къде съм бил снощи.
Как се пише инквизирам
Грешни изписвания: ингвизирам, йнквизирам, инквйзирам, инквизйрам, инквизиръм
Думата се пише с нк и з. Произлиза от корена на *инквизиция*.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:inquisitio
От *inquisitio* (разследване, търсене). Навлязла в българския език чрез немски *inquirieren* или френски *inquisier*.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.