Dumite-BG – онлайн речник за българския език

инквизиторски

[inkviziˈtɔrski]

инквизиторски значение:

Какво е инквизиторски? Който се отнася до инквизицията или до инквизитор.

1. (история) Който се отнася до инквизицията или до инквизитор.
2. (преносно) Който е жесток, мъчителен, безмилостен или изпитателен (за поглед, тон, поведение).
Ударение
инквизи'торски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
инк-ви-зи-тор-ски
Род
мъжки
Мн. число
инквизиторски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инквизиторски

(история)
  • В музея са изложени страховити инквизиторски уреди за мъчение.
  • Инквизиторският съд е заседавал тайно и е произнасял тежки присъди.
(преносно)
  • Той ме изгледа с такъв инквизиторски поглед, че ченето ми увисна.
  • Подложиха ме на инквизиторски разпит за това къде съм бил снощи.

Синоними на инквизиторски

Антоними на инквизиторски

Как се пише инквизиторски

Грешни изписвания: инквизаторски, йнквизиторски, инквйзиторски, инквизйторски, инквизитурски, инквизиторскй
Думата се пише с и в третата сричка (инквизиторски), следвайки корена инквизиция.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:inquisitor
От латинското 'inquisitor' (изследовател, следовател) през западноевропейските езици. Добавена е българската наставка за прилагателно '-ски'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • инквизиторски поглед
  • инквизиторски методи
  • инквизиторски въпрос

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.