инквизиция
[inkviˈzit͡sijɐ]
инквизиция значение:
Какво е инквизиция? Съдебна и полицейска институция на католическата църква (XIII–XIX в.) за борба с ересите, известна със своята жестокост, тайнственост и използване на мъчения.
1. (история) Съдебна и полицейска институция на католическата църква (XIII–XIX в.) за борба с ересите, известна със своята жестокост, тайнственост и използване на мъчения.
2. (преносно) Мъчение, изтезание или изключително строг, подробен и неприятен разпит.
- Ударение
- инквизѝция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-кви-зи-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- инквизиции
Примери за използване на инквизиция
(история)
- Испанската инквизиция е преследвала не само еретици, но и покръстени евреи и мюсюлмани.
- Галилео Галилей е бил изправен пред съда на Инквизицията.
(преносно)
- Разговорът с началника се превърна в истинска инквизиция.
- Затворниците бяха подложени на жестока инквизиция.
Синоними на инквизиция
Как се пише инквизиция
Грешни изписвания: инквезиция, ингвизиция, йнквизиция, инквйзиция, инквизйция, инквизицйя
След кв следва и (инкви-). Звучи се със з, а не със с (инквизиция).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:inquisitio
От латинското *inquisitio* – „проучване“, „следствие“, от глагола *inquirere* (търся, изследвам). Първоначално юридически термин, по-късно се утвърждава като наименование на църковния съд.
Употреба
Чести словосъчетания:
- светата инквизиция
- испанска инквизиция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
