инклинация
[inkliˈnat͡sijɐ]
инклинация значение:
Какво е инклинация? Магнитна инклинация: ъгълът, който сключва магнитната стрелка с хоризонталната равнина в дадена точка на земната повърхност.
1. (геофизика) Магнитна инклинация: ъгълът, който сключва магнитната стрелка с хоризонталната равнина в дадена точка на земната повърхност.
2. (астрономия) Ъгълът между равнината на орбитата на небесно тяло и основна равнина (еклиптиката или екватора).
3. (книжовно) Склонност, влечение към нещо (остаряла употреба).
- Ударение
- инклина̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-кли-на-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- инклинации
Примери за използване на инклинация
(геофизика)
- Картата показва линиите на еднаква магнитна инклинация.
(астрономия)
- Инклинацията на орбитата на Меркурий е по-голяма от тази на Земята.
(книжовно)
- Той проявяваше известна инклинация към изкуствата.
Синоними на инклинация
Как се пише инклинация
Грешни изписвания: енклинация, йнклинация, инклйнация, инклинъция, инклинацйя
Думата се пише с 'и' в началото, следвайки латинския представка in-.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:inclinatio
Заемка от латински 'inclinatio' (накланяне, склонност), от глагола 'inclinare'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- магнитна инклинация
- орбитална инклинация
- ъгъл на инклинация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
