наклонение
[nɐkloˈnɛniɛ]
наклонение значение:
Какво е наклонение? Граматическа категория на глагола, която изразява отношението на действието към действителността (дали е реално, желано, заповядано и т.н.).
1. (граматика) Граматическа категория на глагола, която изразява отношението на действието към действителността (дали е реално, желано, заповядано и т.н.).
2. (физика/астрономия) Ъгълът, който сключва дадена права или равнина с друга права или равнина (инклинация).
- Ударение
- наклонѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- нак-ло-не-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- наклонения
Примери за използване на наклонение
(граматика)
- В българския език основните наклонения са изявително, повелително, условно и преизказно.
- Учениците упражняваха формите за условно наклонение.
(физика/астрономия)
- Магнитното наклонение варира в различните точки на земното кълбо.
Синоними на наклонение
Как се пише наклонение
Грешни изписвания: наклонениe, нъклонение, наклунение, наклоненйе
Думата завършва на -ие (за среден род). Да не се бърка с 'наклонени' (причастие, мн.ч.).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наклон
Производна дума от глагола 'наклоня се' или съществителното 'наклон'. В граматическия смисъл е калка на латинското 'inclinatio'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изявително наклонение
- повелително наклонение
- условно наклонение
- магнитно наклонение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
