Dumite-BG – онлайн речник за българския език

инстинктивен

[instiŋkˈtivɛn]

инстинктивен значение:

Какво е инстинктивен? Който се извършва по силата на инстинкта; несъзнателен, неволеви.

1. (психология) Който се извършва по силата на инстинкта; несъзнателен, неволеви.
2. (пряко) Свойствен на инстинкта; породени от вътрешен усет, а не от логическо мислене.
Ударение
инстинктѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ин-стинк-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
инстинктивни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инстинктивен

(психология)
  • Той направи инстинктивен опит да се предпази от падащия предмет.
  • Реакцията ѝ беше напълно инстинктивна.
(пряко)
  • Изпитваше инстинктивен страх от тъмнината.

Антоними на инстинктивен

Как се пише инстинктивен

Грешни изписвания: инстинтивен, инстниктивен, йнстинктивен, инстйнктивен, инстинктйвен
Съдържа групата съгласни -нкт-. Проверка може да се направи с думата инстинкт.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:instinctus
От латинската дума instinctus (подбуда, вдъхновение), навлязла в българския през западноевропейски езици (френски/немски) + суфикс '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • инстинктивна реакция
  • инстинктивен страх
  • инстинктивно действие

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.