инсуфициенция
[insufit͡siˈɛnt͡sijɐ]
инсуфициенция значение:
Какво е инсуфициенция? Състояние на функционална недостатъчност на орган или система в организма, при което те не могат да изпълняват адекватно своите физиологични задачи.
1. (медицина) Състояние на функционална недостатъчност на орган или система в организма, при което те не могат да изпълняват адекватно своите физиологични задачи.
- Ударение
- инсуфициѐнция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-су-фи-ци-ен-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- инсуфициенции
Примери за използване на инсуфициенция
(медицина)
- Пациентът беше диагностициран с бъбречна инсуфициенция.
- Сърдечната инсуфициенция изисква постоянно наблюдение.
Синоними на инсуфициенция
Как се пише инсуфициенция
Грешни изписвания: инсуфиценция, йнсуфициенция, инсофициенция, инсувициенция, инсуфйциенция, инсуфицйенция, инсуфициенцйя
Следва латинския модел -cientia, който на български се предава като -циенция (с и преди е).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:insufficientia
Медицински термин от латински произход, означаващ 'недостатъчност'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сърдечна инсуфициенция
- бъбречна инсуфициенция
- дихателна инсуфициенция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
