интонация
[intoˈnat͡sijɐ]
интонация значение:
Какво е интонация? Ритмико-мелодическата страна на речта; промяната във височината и силата на гласа при говорене, която изразява чувство или смисъл.
1. (езикознание) Ритмико-мелодическата страна на речта; промяната във височината и силата на гласа при говорене, която изразява чувство или смисъл.
2. (музика) Точността на възпроизвеждане на височината на звуковете при пеене или свирене.
- Ударение
- интона̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-то-на-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- интонации
Примери за използване на интонация
(езикознание)
- Въпросителната интонация в края на изречението беше очевидна.
- Той говореше с равна и безизразна интонация.
(музика)
- Цигуларят имаше безупречна интонация по време на концерта.
- Певецът имаше проблеми с интонацията във високите регистри.
Антоними на интонация
Как се пише интонация
Грешни изписвания: интонаци, йнтонация, интунация, интонъция, интонацйя
Думата завършва на -ция, което е стандартно окончание за съществителни от латински произход.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:intonatio
От латинския глагол 'intonare' (загърмявам, запявам), през 'tonus' (тон).
Употреба
Чести словосъчетания:
- възходяща интонация
- падаща интонация
- чиста интонация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
