Dumite-BG – онлайн речник за българския език

инфлекция

[inˈflɛkt͡sijɐ]

инфлекция значение:

Какво е инфлекция? Промяна на тона или височината на гласа; модулация на гласа при говор.

1. (фонетика / реторика) Промяна на тона или височината на гласа; модулация на гласа при говор.
2. (математика) Извиване на крива, при което тя променя посоката на своята изпъкналост (свързано с 'инфлексна точка').
Ударение
инфлѐкция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-флек-ци-я
Род
женски
Мн. число
инфлекции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инфлекция

(фонетика / реторика)
  • В гласа му се долавяше странна инфлекция на ирония.
  • Актьорът използваше богати инфлекции, за да оживи разказа.
(математика)
  • В точката на инфлекция втората производна е нула.

Антоними на инфлекция

Как се пише инфлекция

Грешни изписвания: инфлексия (грешно в този контекст, флексия е друг термин), йнфлекция, инвлекция, инфлекцйя
Пише се с -кция, съответстващо на латинското -ctio.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:inflexio
От латински 'inflexio' (извиване, прегъване). В българския език терминът е специализиран и по-рядко срещан от синонимите си.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • точка на инфлекция

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.