Енциклопедия на българския език

каба

[kɐˈba]

каба значение:

Какво е каба? Характеристика на звучене при гайдата – нисък, плътен, дълбок регистър. Използва се за специфичен вид родопска гайда.

1. (музика) Характеристика на звучене при гайдата – нисък, плътен, дълбок регистър. Използва се за специфичен вид родопска гайда.
2. (земеделие) За почва или земя – която е рохкава, мека, лесна за обработка или копаене.
3. (текстил) За вълна или прежда – която е бухнала, мека и с голям обем.
Ударение
каба̀
Част на речта
прилагателно име, неопределима част на речта
Сричкоделение
ка-ба
Род
няма
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на каба

(музика)
  • Звукът на каба гайдата огласи цялата планина.
(земеделие)
  • Мястото е каба, лесно ще се прекопае.
(текстил)
  • Вълната е каба и става за дебел китеник.

Антоними на каба

Как се пише каба

Грешни изписвания: къба

Думата е неизменяема по род и число в повечето си употреби. Пише се с 'а' в края.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:kaba
Заета от турската дума *kaba*, означаваща 'груб', 'дебел', 'пухкав', 'обводен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • каба гайда
  • каба място