каене
[kɐˈɛnɛ]
каене значение:
Какво е каене? Процес на изпитване на съжаление, вина и скръб за извършена постъпка или грях.
1. (психология/религия) Процес на изпитване на съжаление, вина и скръб за извършена постъпка или грях.
- Ударение
- каèне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на каене
(психология/религия)
- Дългото каене не винаги поправя стореното зло.
- В очите му се четешe искрено каене.
Как се пише каене
Грешни изписвания: каяне, каине, къене
Образувано от глагола кая се. Глаголната основа завършва на гласна, пред наставката -не се пише е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:каꙗти сѧ
От старобългарския глагол 'каꙗти сѧ' (кая се). Сродно със санскритското 'cáyate' (отмъщава, наказва) и славянското 'цена' - първоначално значение 'изкупване на вина'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
