картодържател
[kɐrtodɐr'ʒatɛl]
картодържател значение:
Какво е картодържател? Лице, на чието име е издадена банкова карта и което има право да я ползва.
1. (финанси) Лице, на чието име е издадена банкова карта и което има право да я ползва.
- Ударение
- картодържа̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кар-то-дър-жа-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- картодържатели
Примери за използване на картодържател
(финанси)
- Всеки картодържател е длъжен да пази своя ПИН код в тайна.
- Банката уведоми картодържателите за промяна в общите условия.
Синоними на картодържател
Как се пише картодържател
Грешни изписвания: картодържач, къртодържател, картудържател, картодаржател, картодържътел
Слято писане. Съединителната гласна е -о-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:карта + държа
Съставно съществително от 'карта' и 'държател' (лице, което държи/притежава). Калка на английското 'cardholder'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- име на картодържателя
- подпис на картодържателя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
