каузалитет
[kɐuzɐliˈtɛt]
каузалитет значение:
Какво е каузалитет? Причинно-следствена връзка; принципът, че всяко явление има своя причина.
1. (философия) Причинно-следствена връзка; принципът, че всяко явление има своя причина.
- Ударение
- каузалитѐт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-у-за-ли-тет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- каузалитети
Примери за използване на каузалитет
(философия)
- В науката принципът на каузалитет е фундаментален.
- Хюм подлага на критика идеята за обективен каузалитет.
Синоними на каузалитет
Антоними на каузалитет
Как се пише каузалитет
Грешни изписвания: каузалитат, козалитет, къузалитет, каозалитет, каузълитет, каузалйтет
Думата е чуждица и следва правописа на източника, транслитериран на кирилица.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:causa
От латинското 'causa' (причина) през немски 'Kausalität'. Означава причинност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- принцип на каузалитет
- обратен каузалитет
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
