китен
[ˈkitɛn]
китен значение:
Какво е китен? Който е потънал в зеленина и цветя; красив, живописен (обикновено за населено място или местност).
1. (пряко) Който е потънал в зеленина и цветя; красив, живописен (обикновено за населено място или местност).
2. (остаряло / поетично) Украсен, нагизден.
- Ударение
- кѝтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ки-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- китни
Примери за използване на китен
(пряко)
- Селото беше малко, но много китно и подредено.
- Разходихме се из китните поляни на Родопите.
(остаряло / поетично)
- Китна мома се вие хоро.
Антоними на китен
Как се пише китен
Грешни изписвания: китан, Кйтен
Променливо я не се наблюдава тук, но гласната в наставката е е (китен), която изпада в женски род (китна) и среден род (китно).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:китка
Свързано със съществителното *китка* (букет, снопче цветя). Първоначалното значение е „украсен с цветя“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- китно селце
- китна градина
- китен двор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
