приветлив
[priˈvɛtlif]
приветлив значение:
Какво е приветлив? Който изразява доброжелателство, любезност и готовност за общуване; усмихнат и сърдечен.
1. (характер) Който изразява доброжелателство, любезност и готовност за общуване; усмихнат и сърдечен.
2. (обстановка) Който е уютен, приятен за окото и предразполагащ.
- Ударение
- привѐтлив
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- при-вет-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- приветливи
Примери за използване на приветлив
(характер)
- Домакинята ни посрещна с приветлив поглед и топла усмивка.
- Той е изключително приветлив човек, с когото лесно се разговаря.
(обстановка)
- Стаята беше светла и приветлива, пълна с цветя.
- Градчето имаше приветлив вид с малките си спретнати къщи.
Как се пише приветлив
Грешни изписвания: преветлив, приветлев, прйветлив, приветлйв
Пише се с и в първата сричка (представка при-) и с е в корена (под ударение). Наставката е -лив.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:привѣтъ
Произлиза от съществителното 'привет' (поздрав, доброжелателство) + наставката за качество '-лив'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- приветлив глас
- приветлив вид
- приветлива усмивка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
