Dumite-BG – онлайн речник за българския език

клатене

[ˈkɫatɛnɛ]

клатене значение:

Какво е клатене? Ритмично движение на тяло или предмет настрани, напред-назад или нагоре-надолу.

1. (пряко) Ритмично движение на тяло или предмет настрани, напред-назад или нагоре-надолу.
2. (преносно) Нестабилност или разколебаване на позиция (напр. на власт, трон).
Ударение
клàтене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кла-те-не
Род
среден
Мн. число
клатения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клатене

(пряко)
  • Клатенето на лодката предизвика морска болест у пасажерите.
  • Той изрази несъгласие с клатене на глава.
(преносно)
  • Започна се сериозно клатене на правителството.

Как се пише клатене

Грешни изписвания: клатине, клътене
Суфиксите на отглаголните съществителни на -не се определят от гласната в основната форма на глагола. От клатя (II спрежение) закономерно се получава клатене.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клатити
Наследствена дума от старобългарския глагол 'клатити'. Сродна със словашкото klátiť и руското колотить (бия, удрям), с първоначално значение на движение напред-назад.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • клатене на глава
  • клатене на крака
  • клатене на зъб
Фразеологизми:
  • клатене на краката

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.