люлеене
[lʲuˈlɛɛnɛ]
люлеене значение:
Какво е люлеене? Действието по клатене, движение напред-назад или настрани на висящ или неустойчив предмет.
1. (пряко) Действието по клатене, движение напред-назад или настрани на висящ или неустойчив предмет.
- Ударение
- люле́ене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лю-ле-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- люлеения
Примери за използване на люлеене
(пряко)
- Монотонното люлеене на хамака бързо го унесе в сън.
- При земетресението се усети силно люлеене на високите етажи.
Синоними на люлеене
Антоними на люлеене
Как се пише люлеене
Грешни изписвания: люлеяне, люлеине
Глаголната основа е люлея. При образуване на отглаголно съществително наставката е -ене, тъй като глаголът е от I или II спрежение (в случая I спрежение).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:люлѣти
Произлиза от глагола 'люлея', който има праславянски корен, свързан с ритмично движение напред-назад.
Употреба
Чести словосъчетания:
- люлеене на дете
- хоризонтално люлеене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
