Dumite-BG – онлайн речник за българския език

клепя

[ˈklɛpʲɐ]

клепя значение:

Какво е клепя? Изчуквам метално острие (най-често коса за трева или лемеж) с чук върху наковалня, за да го заостря и заздравя.

1. (бит) Изчуквам метално острие (най-често коса за трева или лемеж) с чук върху наковалня, за да го заостря и заздравя.
2. (анатомия (животни)) За уши на животно — увисвам, клепвам надолу (остаряла/диалектна употреба).
Ударение
кле́пя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
кле-пя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
клепя се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клепя

(бит)
  • Дядо седна на дръвника да клепи косата, преди да тръгне за ливадата.
  • Откъм ковачницата се чуваше как майсторът клепи желязото.
(анатомия (животни))
  • Кучето клепи уши виновно.

Антоними на клепя

Как се пише клепя

Грешни изписвания: клепам
Думата се пише с я в края (1 л. ед.ч.), но принадлежи към II спрежение (той клепи, не клепа). Да не се бърка с глагола 'клепам' (мажа, цапам), който е от III спрежение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клепати
Произлиза от праславянския корен *klepati, означаващ 'бия', 'чукам', 'удрям'. Сродна е с думата 'клепало' (било). Първичното значение е свързано с ритмично удряне на метал.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • клепя коса
  • клепя лемеж

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.