клонение
[kloˈnɛ.ni.ɛ]
клонение значение:
Какво е клонение? Граматическа категория на глагола, която изразява отношението на говорещото лице към действието (дали то е реален факт, заповед, условие или желание).
1. (езикознание) Граматическа категория на глагола, която изразява отношението на говорещото лице към действието (дали то е реален факт, заповед, условие или желание).
2. (астрономия/физика) Отклонение на небесно тяло или обект от определена равнина или посока; инклинация.
- Ударение
- клонѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кло-не-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- клонения
Примери за използване на клонение
(езикознание)
- В българския език има четири основни наклонения: изявително, повелително, условно и преизказно (според някои класификации).
- Формата за повелително клонение на глагола 'пиша' е 'пиши'.
(астрономия/физика)
- Магнитното клонение се променя в зависимост от географското положение.
Синоними на клонение
Как се пише клонение
Грешни изписвания: кланение, клунение, клоненйе
Думата се пише с о в корена (клон-), произлизащо от глагола клоня, а не от кланям се.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клонити
Произлиза от глагола 'клоня' (навеждам се, тегля към нещо). В граматически смисъл е калка (буквален превод) на латинското 'inclinatio' или гръцкото 'klisis'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изявително клонение
- повелително клонение
- условно клонение
- магнитно клонение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
