клъцване
[ˈkɫɤt͡svɐnɛ]
клъцване значение:
Какво е клъцване? Еднократен акт на отрязване на малка част от нещо с ножица, клещи или друг режещ инструмент; бързо и кратко рязване.
1. (пряко) Еднократен акт на отрязване на малка част от нещо с ножица, клещи или друг режещ инструмент; бързо и кратко рязване.
2. (преносно) Леко и бързо ухапване (обикновено от птица или малко животно).
- Ударение
- клъ̀цване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- клъц-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- клъцвания
- Вид
- свършен
Примери за използване на клъцване
(пряко)
- С едно клъцване на ножицата шивачът отстрани стърчащия конец.
- Внимавай с това клъцване, да не засегнеш здравата тъкан.
(преносно)
- Врабецът направи бързо клъцване към трохата и отлетя.
Как се пише клъцване
Грешни изписвания: клацване, клъцвъне
Думата се пише с ъ в корена, проверка се прави със сродни думи като кълцам, където има редуване на ъ/л.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клъцна
Отглаголно съществително име, образувано от глагола от свършен вид 'клъцна' с наставката '-ване'. Коренът е звукоподражателен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бързо клъцване
- едно клъцване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
