клюка
[ˈklʲukɐ]
клюка значение:
Какво е клюка? Злонамерен, неверни или преувеличени слухове за личния живот на някого.
1. (пряко) Злонамерен, неверни или преувеличени слухове за личния живот на някого.
2. (разговорно) Новина или информация, споделена неофициално.
- Ударение
- клю̀ка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- клю-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- клюки
Примери за използване на клюка
(пряко)
- По адрес на новия служител се понесе грозна клюка.
(разговорно)
- Кажи някоя нова клюка от офиса.
Как се пише клюка
Грешни изписвания: кльока
Пише се с 'ю' след 'л'. Думата не съдържа 'ьо'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:неизвестен
Вероятен произход от звукоподражателен корен или връзка с диалектното 'клюкам' (движа се, шумя) или 'клявкам'. В някои славянски езици коренът се свързва с хитрост или лъжа.
Употреба
Чести словосъчетания:
- махленска клюка
- разпространявам клюка
- жълта клюка
Фразеологизми:
- агенция клюка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
