клюкарски
[kʲljuˈkarski]
клюкарски значение:
Какво е клюкарски? Който се отнася до клюкар или е присъщ на такъв човек; който обича да разпространява слухове и интриги.
1. (пряко) Който се отнася до клюкар или е присъщ на такъв човек; който обича да разпространява слухове и интриги.
2. (преносно) Който съдържа, пренася или се основава на неверни слухове и злословия.
- Ударение
- клюка̀рски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- клю-кар-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- клюкарски
Примери за използване на клюкарски
(пряко)
- Тя имаше онзи типичен клюкарски поглед, който следеше всичко в квартала.
- Това е чисто клюкарски манталитет.
(преносно)
- Вестникът публикува клюкарска статия за личния живот на актрисата.
- Тези твърдения са от клюкарско естество и не почиват на факти.
Синоними на клюкарски
Антоними на клюкарски
Как се пише клюкарски
Грешни изписвания: клюкарки, клюкърски, клюкарскй
Думата се пише с малка буква. Образувана е с наставката -ски.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клюка
Произлиза от съществителното 'клюка' (злепоставящ слух) + наставка за деятел '-ар' + прилагателна наставка '-ски'. Коренът е звукоподражателен или свързан със старобългарската дума за 'кълва' (kljuk-), асоциирайки клюкарстването с постоянно кълване/дърдорене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- клюкарски истории
- клюкарски вестник
- клюкарско сборище
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
