ковък
[ˈkɔvək]
ковък значение:
Какво е ковък? За метал или друг материал: който подлежи на обработка чрез коване; пластичен.
1. (Металургия) За метал или друг материал: който подлежи на обработка чрез коване; пластичен.
2. (Пряко / Преносно) Който лесно се поддава на въздействие, влияние или промяна (за характер).
- Ударение
- ко'вък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ко-вък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ковки
Примери за използване на ковък
(Металургия)
- Златото е изключително ковък метал.
- Нагрятото желязо става ковко и лесно за оформяне.
(Пряко / Преносно)
- В детска възраст характерът е ковък и подлежи на възпитание.
Синоними на ковък
Антоними на ковък
- крехък, чуплив, твърд, чепат, твърдоглав
Как се пише ковък
Грешни изписвания: ковкък, ковак, кувък
Думата съдържа 'подвижно ъ', което изпада при членуване и в другите родове (ковкия, ковка, ковко).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ковати
Произлиза от глагола 'кова' + наставка '-ък', обозначаваща качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ковък метал
- ковък характер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
