колебаене
[koleˈbaɛnɛ]
колебаене значение:
Какво е колебаене? Процесът на изпитване на несигурност, нерешителност или съмнение при вземане на решение; активното състояние на душевна раздвоеност.
1. (общо) Процесът на изпитване на несигурност, нерешителност или съмнение при вземане на решение; активното състояние на душевна раздвоеност.
2. (физика) Действието на ритмично отклоняване от равновесно положение; люлеене, вибриране (по-рядко употребявано от 'колебание').
- Ударение
- колеба̀ене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-ле-ба-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- колебаения
- Вид
- несвършен
Примери за използване на колебаене
(общо)
- Дългото колебаене преди покупката изнерви продавача.
- В нейното колебаене пролича страхът от промяната.
(физика)
- Лекото колебаене на стрелката показваше нестабилност в напрежението.
Антоними на колебаене
Как се пише колебаене
Грешни изписвания: колебание, кулебаене, колебъене
Думата е отглаголно съществително на -ене. Пише се с 'е' в наставката, тъй като произлиза от глагол от I спрежение (колебая).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:колебати сѧ
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'колебая се'. Коренът произлиза от праславянската форма *kolibati, свързана с клатене, люлеене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- продължително колебаене
- момент на колебаене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
