колибар
[koliˈbar]
колибар значение:
Какво е колибар? Жител на малко планинско селище от разпръснат тип (колиби), характерно за Стара планина и Родопите.
1. (етнография) Жител на малко планинско селище от разпръснат тип (колиби), характерно за Стара планина и Родопите.
2. (пряко) Човек, който живее в колиба (бедна постройка).
- Ударение
- колибàр
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-ли-бар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- колибари
Примери за използване на колибар
(етнография)
- Балканските колибари са известни със своята предприемчивост и занаятчийски умения.
- През Възраждането много колибари слизат в градовете да търгуват.
(пряко)
- Бедният колибар се опитваше да поправи пробития покрив.
Антоними на колибар
Как се пише колибар
Грешни изписвания: кулибар, колебар, колйбар, колибър
Коренната гласна е о (от колиба, която е заемка от гр. kalybe).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:колиба
Производна от 'колиба' (малка постройка, но в исторически контекст – махала, разпръснато селище) + наставка '-ар'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
