консонантен
[konsonˈantɛn]
консонантен значение:
Какво е консонантен? Който се отнася до съгласните звукове (консонантите) или се състои от тях.
1. (лингвистика) Който се отнася до съгласните звукове (консонантите) или се състои от тях.
2. (музика (рядко)) Който звучи благозвучно, хармонично (консонанс).
- Ударение
- консона̀нтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- кон-со-нан-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- консонантни
Примери за използване на консонантен
(лингвистика)
- Българският език има специфична консонантна система.
- Консонантното писмо използва знаци предимно за съгласните звукове (напр. финикийското).
(музика (рядко))
- Този акорд е консонантен и създава усещане за покой.
Синоними на консонантен
Антоними на консонантен
Как се пише консонантен
Грешни изписвания: консунантен, кунсонантен, консонънтен
Пише се с 'о' във втората сричка, съгласно латинския оригинал consonans.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:consonans
От латински 'consonans' (съгласен звук), през немски 'konsonant' или френски 'consonnant'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- консонантна система
- консонантен преход
- консонантно съчетание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
