конституиране
[konstituˈiranɛ]
конституиране значение:
Какво е конституиране? Процесът на законно учредяване, организиране и започване на дейността на някакъв орган, събрание или институция.
1. (право/администрация) Процесът на законно учредяване, организиране и започване на дейността на някакъв орган, събрание или институция.
- Ударение
- конституѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-сти-ту-и-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- конституирания
Примери за използване на конституиране
(право/администрация)
- Днес се състоя тържественото конституиране на новото Народно събрание.
- Конституирането на страните в съдебния процес е важна процедурна стъпка.
Синоними на конституиране
Антоними на конституиране
Как се пише конституиране
Грешни изписвания: констойране, конституйране, кунституиране, констйтуиране, конститоиране, конституиръне
След гласна 'у' се пише 'и' (конституиране), а не 'й', тъй като 'и' образува отделна сричка и носи ударението в глаголната основа.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:constituere
От латински 'constituere' (установявам, назначавам, създавам), през западноевропейските езици (френски 'constituer', немски 'konstituieren').
Употреба
Чести словосъчетания:
- конституиране на парламент
- конституиране на съд
- момент на конституиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
