контраатакуване
[kɔntrɐɐtɐˈkuvɐnɛ]
контраатакуване значение:
Какво е контраатакуване? Извършване на насрещна атака срещу настъпващ противник с цел отблъскване или възвръщане на позиции.
1. (военно дело) Извършване на насрещна атака срещу настъпващ противник с цел отблъскване или възвръщане на позиции.
2. (спорт) Бързо преминаване от защита в нападение (във футбол, баскетбол и др.).
- Ударение
- контраатаку̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-тра-а-та-ку-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- контраатакувания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на контраатакуване
(военно дело)
- Бързото контраатакуване изненада врага.
- Планът за контраатакуване беше разработен в последния момент.
(спорт)
- Отборът разчиташе на светкавично контраатакуване по крилата.
Синоними на контраатакуване
Антоними на контраатакуване
Как се пише контраатакуване
Грешни изписвания: контра-атакуване, контра атакуване, кунтраатакуване, контръатакуване, контраътакуване, контраатъкуване, контраатаковане, контраатакувъне
Пише се слято и с двойно а, тъй като представката завършва на 'а', а коренът започва с 'а'.
Етимология
Произход:Френски/Латински
Оригинална дума:contra + attaquer
Сложена дума от латинската представка 'contra' (против) и 'атакуване' (от френски attaquer).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
