конфабулация
[kɔnfɐbuˈlat͡sijɐ]
конфабулация значение:
Какво е конфабулация? Психопатологичен симптом, при който пациентът несъзнателно попълва празноти в паметта си с измислени, фантастични или изкривени събития, в чиято истинност е напълно убеден.
1. (психиатрия) Психопатологичен симптом, при който пациентът несъзнателно попълва празноти в паметта си с измислени, фантастични или изкривени събития, в чиято истинност е напълно убеден.
2. (преносно) Разказване на измислени истории като истински; митоманична проява.
- Ударение
- конфабул'ация
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-фа-бу-ла-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- конфабулации
Примери за използване на конфабулация
(психиатрия)
- При напреднал стадий на синдрома на Корсаков се наблюдават чести конфабулации.
- Пациентът разказваше с подробности за среща, която никога не се е състояла, което е типичен пример за конфабулация.
(преносно)
- Неговите разкази за геройства в чужбина бяха чиста конфабулация.
Синоними на конфабулация
Как се пише конфабулация
Грешни изписвания: конфобулация, конфаболация, кунфабулация, конвабулация, конфъбулация, конфабулъция, конфабулацйя
Думата се пише с у в третата сричка и завършва на -я (за женски род). Спазва се латинският корен fabula.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:confabulatio
От латинската дума confabulatio (разговор, беседа), произлизаща от com- (заедно) и fabulari (говоря). В медицинския контекст терминът е въведен за описване на разкази за измислени събития, които заместват празноти в паметта.
Употреба
Чести словосъчетания:
- спонтанна конфабулация
- провокирана конфабулация
- моментна конфабулация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
