коренуване
[kɔrɛnʊˈvanɛ]
коренуване значение:
Какво е коренуване? Алгебрично действие, обратно на степенуването, при което по дадена степен и нейния показател се намира основата (коренът).
1. (математика) Алгебрично действие, обратно на степенуването, при което по дадена степен и нейния показател се намира основата (коренът).
- Ударение
- коренува̀не
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-ре-ну-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на коренуване
(математика)
- Коренуването е една от основните операции в алгебрата.
- Знакът за коренуване се нарича радикал.
Антоними на коренуване
Как се пише коренуване
Грешни изписвания: коринуване, куренуване, кореноване, коренувъне
Пише се с 'е' във втората сричка, произлиза от 'корен'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:корен
Терминологично образувание от 'корен' (в математически смисъл) + глаголна наставка '-увам' + '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- квадратно коренуване
- знак за коренуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
