степенуване
[stɛpɛnˈuvɐnɛ]
степенуване значение:
Какво е степенуване? Аритметично действие, при което дадено число (основа) се умножава само със себе си определен брой пъти, показан от степенния показател.
1. (математика) Аритметично действие, при което дадено число (основа) се умножава само със себе си определен брой пъти, показан от степенния показател.
2. (граматика) Образуване на формите за сравнителна и превъзходна степен при качествените прилагателни и наречията.
3. (общо) Подреждане или класифициране на обекти, явления или качества по сила, интензитет или важност.
- Ударение
- степену̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сте-пе-ну-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- степенувания
Примери за използване на степенуване
(математика)
- Степенуването е действие от по-висок ред спрямо умножението.
- Учениците упражняваха степенуване на реални числа.
(граматика)
- В българския език степенуването се извършва аналитично с частиците 'по-' и 'най-'.
- Някои прилагателни не подлежат на степенуване поради семантиката си.
(общо)
- Необходимо е правилно степенуване на приоритетите в проекта.
Синоними на степенуване
Антоними на степенуване
Как се пише степенуване
Грешни изписвания: степинуване, степеноване, степенувъне
Думата се пише с две букви е в корена (степен) и завършва на -е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:степен
Отглаголно съществително от 'степенувам'. Коренът 'степен' (стъпало, ниво) е от старославянски произход, свързан с идеята за стъпване и градация.
Употреба
Чести словосъчетания:
- степенуване на прилагателни
- действие степенуване
- степенуване на задачите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
