коса
[koˈsa]
коса значение:
Какво е коса? Съвкупността от космите, растящи върху горната част на човешкия череп (главата).
1. (анатомия) Съвкупността от космите, растящи върху горната част на човешкия череп (главата).
2. (селско стопанство) Ръчно земеделско сечиво за косене на трева или житни култури, състоящо се от дълго, леко извито метално острие, закрепено на дълга дръжка.
3. (география) Тясна пясъчна ивица в море или езеро, която е свързана с брега само от единия си край.
- Ударение
- коса̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-са
- Род
- женски
- Мн. число
- коси
Примери за използване на коса
(анатомия)
- Тя имаше дълга руса коса, която се спускаше до кръста.
- С напредването на възрастта косата му започна да побелява.
(селско стопанство)
- Селянинът наостри своята коса и замахна към високата трева.
- Звукът на косата се чуваше рано сутрин на ливадата.
(география)
- Курската коса разделя Курския залив от Балтийско море.
Синоними на коса
Антоними на коса
Как се пише коса
Грешни изписвания: куса
Думата се изписва с о в корена. Проверката се прави чрез форми, в които гласната е под ударение, ако има такива, или чрез етимологична справка (не идва от 'кус').
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kosa
Думата е омоним с два основни етимологични клона. 1. В значение на 'окосмяване' произлиза от праславянското *kosa (сплетено, сресано). 2. В значение на 'сечиво' и 'географска форма' произлиза от корена за 'режа', 'сека' (свързано с формата на инструмента).
Употреба
Чести словосъчетания:
- буйна коса
- остра коса
- наострена коса
- пясъчна коса
Фразеологизми:
- дига ми се косата
- хващам се за косата
- влача за косата
- намерила коса камък
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
