Dumite-BG – онлайн речник за българския език

косо

[ˈkɔso]

косо значение:

Какво е косо? Под наклон; не отвесно и не хоризонтално, а диагонално.

1. (геометрия/пространство) Под наклон; не отвесно и не хоризонтално, а диагонално.
2. (преносно) С подозрение, недоверие или неприязън (за поглед).
Ударение
ко̀со
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
ко-со
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на косо

(геометрия/пространство)
  • Дъждът валеше косо заради силния вятър.
  • Пресечи улицата косо, за да стигнеш по-бързо.
(преносно)
  • Те го гледаха косо, защото беше нов в квартала.

Как се пише косо

Грешни изписвания: коссо, кусо, косу
Пише се с едно с.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kosa
Свързано със съществителното 'коса' (инструмент за косене), който е извит, или корена *kos- означаващ крив, наклонен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гледам косо
  • режа косо

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.