Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кощунстване

[koˈʃtunstvɐnɛ]

кощунстване значение:

Какво е кощунстване? Извършване на действия, които грубо накърняват, подиграват или оскверняват нещо свещено, религиозно или общоприето като висша ценност.

1. (религия / етика) Извършване на действия, които грубо накърняват, подиграват или оскверняват нещо свещено, религиозно или общоприето като висша ценност.
Ударение
кощу'нстване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-щун-ства-не
Род
среден
Мн. число
кощунствания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кощунстване

(религия / етика)
  • Продължителното кощунстване с паметниците на културата възмути обществото.
  • Неговото поведение в храма беше чисто кощунстване.

Антоними на кощунстване

Как се пише кощунстване

Грешни изписвания: кощунствоне, кущунстване, кощонстване, кощунствъне
Думата се изписва с о в първата сричка и групата щ (щ = шт).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кощюна
Произлиза от старобългарската дума 'кощюна' (мит, баснa, подигравка). В църковнославянския придобива значение на поругаване на светини.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поругаване и кощунстване
  • акт на кощунстване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.