крайщник
[ˈkrajʃtnik]
крайщник значение:
Какво е крайщник? Първото или последното парче от хляба, което има кора от едната страна; комат.
1. (кулинария) Първото или последното парче от хляба, което има кора от едната страна; комат.
- Ударение
- кра̀йщник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- крайщ-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- крайщници
Примери за използване на крайщник
(кулинария)
- Децата се караха кой да вземе топлия крайщник.
- Той обичаше да топи крайщника в шарена сол.
Синоними на крайщник
Антоними на крайщник
Как се пише крайщник
Грешни изписвания: краищник, крайшник, кръйщник, крайщнйк
Думата се пише с й и щ. Буквосъчетанието щ маркира звуковете [шт]. Й-то идва от корена 'край'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:край
Производна дума от корен 'край' + наставки '-щ-' и '-ник', означаваща частта, която е на края.
Употреба
Чести словосъчетания:
- твърд крайщник
- топъл крайщник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
